КА̀Я СЕ, ка̀еш се, мин. св. ка̀ях се, несв., непрех. 1. Съжалявам за нещо сторено; разкайвам се. Матеев се каеше, задето се увлече в това пътуване през най-силната жега. Ив. Вазов, Съч. X, 137. Старият мъж се кае, че е похабил младостта си. Б. Ангелов, ЛС, 221. — Албено, не прави тъй. Ще се каеш. Ти не знаеш колко добре ще бъдеш там. Й. Йовков, А, 31. Ще дойде един ден, когато сички предатели на народа си, сички турски шпиони ще се каят за сторените си грехове. НБ, 1876, бр. 16, 64. Стори добро, не са кай; стори зло и са надай. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 134.
2. Рел. Признавам, изповядвам греховете си; покайвам се. — Ние дохождаме да се каем, затова носим черни власеници и лицата ни са сбръчкани, а косите ни — посипани с пепел. Н. Райнов, ВДБ, 121. Тя [калугерката] стана бързо от мястото си и коленичи пред иконостаса. — Богородице дево, божия майко, — зашъпна тя, .. — спаси го, продължи му дните! Кая се и винаги ще се кая коленопреклонно, пресвета! Ст. Загорчинов, ДП, 169. У тях [богомилите] бил обичай да се каят в греховете си явно, всенародно. ПСп, 1873, кн. 7-8, 93.